49

Спорно е дали репичките се появили за пръв път по бреговете на Средиземно море или са расли в Китай още преди 3 хиляди години. Една легенда разказва, че репичките изненадали градинарите във Франция през Средните векове. Селяните, които видяли дребни клубенчета около едрите репи, решили да пробват как ще виреят като самостоятелен зеленчук и успели да отгледат от тях първите бързорастящи и студоустойчиви репички. Два Века по-късно те вече „обикалят“ Европа и дори се харесват на руския император Петър I, който ги занася в Русия от Холандия. Впрочем далеч не Всички европейци остават очаровани от непознатия зеленчук – мнозина дори го обявяват за символ на двуличието. Заради червено-бялата окраска на кожицата му. Днес обаче репичките завоюват дори Космоса – те станаха едни от малкото земни зеленчуци, които се отглеждат на Международната космическа станция – В нейните лаборатории се установят генетичните особености на растенията в безтегловност. Репичките се радват на тази чест заради относително краткия си вегетационен период – около 30-40 дни, а и защото не само кореноплодите, но  и листата им са ядливи.

Според произхода си репичките се делят на европейски, японски и китайски сортове. Отглеждат се като едно –  и двугодишни, а по форма освен кръгли, могат да бъдат и доста издължени. Учудващо е и разнообразието на цветовата им окраска – репичките са не само червени, като растящите у нас, но и розови, бели, жълти или виолетови.

„Космическите скитници“ вършат доста добра работа за човешкия организъм и тук, на Земята. Те са богат източник на витамини и минерали и сред останалите кореноплодни.

Освен това съдържат витамини от група В, РР, калий, калций, натрий, фосфор и желязо. Полезният във всяко отношение зеленчук повишава имунитета и нивото на хемологлобина в кръвта. Фибрите в крехките червени топчици пък подобряват перисталтиката и действат в червата като метла, почиствайки и изхвърляйки от тях  излишаката. Репичките са особено полезни за хората с нарушения в обмяната на веществата, като подаграта и диабета. Смята се още, че помагат при радикулит и мигрена.

Репичките незаменими за тънката талия

репички за тънка талияЗащото способстват за намаляването на телесното тегло и затова ги препоръчват в състава на някои от най-ефективните зеленчукови диети. Тайната е, че калоричността им се измерва само с 15 ккал на 100 грама и че възпрепятстват отлагането на мазнини в организма. Затова. ако сте решили да посрещнете топлите дни с красива фигура, наблегнете на кореноплода.

Как да избираме хубави репички?

Когато избирате връзка репички, следете кожицата им да е гладка, еднакво оцветена и без черни точици — последното е знак за загниване. Снопчето листа трябва да е свежо и  зелено, а не увяхнало и пожълтяло. На пипане здравите репички са твърди – меките са кухи и суховати отвътре.  Важно е да знаете също, че отглежданите на открито репички имат по-ярко изразен вкус от парниковите.

Репичките ще останат свежи поне 4 дена, ако ги натопите във вода или ги държите в найлонов пакет в хладилника. Ако отрежете листата им, може да ги запазите и седмица, а вакумирате ли ги – 16 дена.

Какво можем да приготвим с репички ?

салата от репички и лукНай-популярни са салатите с пролетни репички. Те отлично се съчетават със зелените листни зеленчуци и краставиците, а варените яйца подчертават вкуса им. За да туширате леко налютващата им нотка, просто ги настържете и подправете салатата със зехтин. Репичките освен това могат да се мариноват, да се пълнят, да се добавят в супи или да се готвят на яхния. Кулинарните аранжори препоръчват да украсите салатите си с 1-2 репички, на които сте оставили част от листата. Макар и да не е популярно у нас, в много чуждестранни кухни в употреба влиза и снопчето листа – в тях в концентриран вид се съдържат всички достойнства на кореноплода. Затова с листата, които имат леко пикантна и нагарчаща нотка, се правят салати, слагат се в супи или се гарнира варено и задушено месо.

Как да си отгледаме сами репички?

Ако искате да отгледате в двора си репички, насейте семената в началото на Април в добре обработени и наторени през есента лехи. Ако почвата е все още студена, полейте с леко затоплена вода и покрийте с найлон 3а ден-два. Насейте, поръсете семената с тънък слой пръст и в никакъв случай не торете, 3а да не берете само листа. Поливайте обилно вечер в сухо и топло време след появата на първите листенца – вкусът и сочността на репичките ви зависи от достатъчната влага в почвата.