535353

Канелата, както я познаваме, е вътрешната кора (ликото) на храст или дърво от семейство лаврови (цинамомум). От стотиците видове цинамомум се използват най-вече цейлонската канела и касията (известна под общото, макар и неправилно, название китайска канела). Разликата между двата сорта е във вкуса и мириса. Цейлонската канела има приятен аромат и сладникаво-парлив вкус, докато видовете касия са с подчертано силен мирис и лютиво – сладък вкус. Съдържанието на етерично масло в касията е значително по-малко от това на цейлонската канела. Най-важните доставчици на канела днес са Шри Ланка (остров Цейлон), Сейшел-ските острови, Мадагаскар и Индия. Китайската канела (касия) идва преди всичко от Индонезия, Индия, Виетнам, Китай. Резитба-та (беритбата) се извършва 2—3 пъти годишно, при което се вземат само няколко филиза на 1,5-годишна възраст.


Обелената през дъждовния сезон кора се увива в тъкани от кокосово влакно и се оставя да ферментира през нощта, след което се изстъргва външната кора. А 8—10 вътрешни кори се вкарват една в друга. Получават се така наречените „квилс“. 20—30 квилс с дължина около 30 см се връзват на една ролка. Така канелата се оставя да съхне най-напред на сянка, а после на слънце, докато придобие ръждивокафяв цвят. Най-качествената  канела има светъл цвят. По-дебелите кори имат по-слаб аромат. Мерилото за качество на канелата е „екеле“, което всъщност е името на някогаш-на цейлонска плантация, доставяла най-качествената канела.

Може да се приеме, че канелата е една от най-старите подправки, известни на човечеството. В една билкарска книга на китайския император Шеннунг от 2800 г. пр. н. е. е отбелязана подправката „квай“, както в страната се нарича канелата и днес. В списък с рецепти от древния Шумер, датиращ от 2100 г. пр. н. е., се споменава за канела. Йероглифите върху храма в Едфу (Северен Египет) посочват „кайнамаа“, т. е. канела, като прибавка към благовонията за кадене.

Древните гръцки и римски писатели, лекари и ботаници са имали фантастични представи за произхода на канелата и касията, понеже арабските търговци доставчици са били заинтересовани да крият произхода й. Така например Херодот (484—424 пр. н. е.) е вярвал, че търговците сами не знаят откъде идва канелата. Аристотел (384—322 пр. н. е.) пък твърди, че птици събират канелата в гнездата си, откъдето я свалят стрелци с лък. Римският император Веспасиан (69—79 г. от н. е.) наредил да бъдат окачени в храмовете на Капитола и в Храма на мира направени 8 златна обковка венци от канела. А общото название канела е дадено от венецианските и португалските търговци и на португалски означава „тръбичка“.