4848

Сладоледени интриги

СладоледКулинарните митове и легенди разказват как още през II хил. пр.Хр. китайците складирали в специални помещения сняг и лед от планините и от тази безценна суровина приготвяли десерти, подобни на сладолед.
[smartads]
В Европа пионерската роля в това кулинарно изобретение често се приписва на Александър Македонски. Твърди се, че след завоюването на град Петра той изпратил роби до близките планини, за да донесат лед, от който за покорителя на света били приготвени специални разхладителни сокове и десерти. Същата легенда се носи и за римския император Нерон, за когото освен това се смята, че знаел някаква специална тайна около приготвянето на сладоледа, но така и не я споделил с никого.

В края на 13. век, когато Марко Поло се връща в Италия от своето знаменито пътешествие из Ориента, той донесъл и няколко рецепти за ледени десерти, каквито според него от векове се употребявали в Азия. Модата да се правят такива специалитети през следващите столетия се разпространила във Франция, Германия и Англия.

[smartads]

Твърде важен епизод от европейската история на сладоледа е свързан с името на Катерина Медичи. По време на едномесечните тържества по случай нейната сватба с орлеанския дук и бъдещ френски крал Анри II на гостите бил поднасян „сладолед” с вкус на различни плодове – лимон, портокал, череши и ягоди. Приготвял го специално доведеният от Италия майстор Руджери. Скептиците обаче смятат, че онова нещо все пак не е било точно сладолед, а по-скоро сорбе, т.е. разбит лед, полят с плодов сироп.

Във френския кралски двор се опитвали да запазят рецептата в тайна, но тайната скоро преминала Ламанша и се озовала в Англия. На прием в двора на английския крал Чарлз I неговият френски готвач Де Мирко приготвил сладолед, който пожънал невероятен успех сред кралските гости. По този повод кралят сключил специален договор с готвача да не издава тайната, за което му заплащал подобаващо.След като Чарлз I бил екзекутиран, авторските права върху сладоледа отново се върнали у готвача, който според някои сведения успял отново да ги продаде.
Сладолед с плодовеДо 18. век сладоледите се правели изключително от плодове. През втората половина на века в десерта започнали да проникват млякото, сметаната и яйцата, за да се доближи той до своя класически вкус. В навечерието на Френската революция просветена Европа, общо взето, е познавала сладоледа. По това време бъдещият трети президент на САЩ Томас Джеферсън бил посланик във Франция и не само че редовно ядял сладолед, но опитвал и сам да си го приготвя. През 1789 г. той се завърнал в Америка, където си донесъл машинка за сладолед (sorbetiere). Ако се съди по неговите дневници, той дори опитвал да я усъвършенства.

Стремежът към усъвършенстване на сладоледа довежда до непрекъснати експерименти и създаването на многобройни видове навсякъде по света. От разнообразието на форми, вкусове и аромати най-много печелят неговите истински почитатели. Комбинирането на сладолед с плодове и плодови сладка и топинги ражда друг любим десерт… На оперна звезда дължим появата на „Мелба“.

МелбаМелба е сценичният псевдоним на австралийката Хелен Митчел, една от великите примадони на 19. век. След случайната среща между нея и легендарния френски готвач Огюст Ескофие в лондонския хотел „Савой“ се ражда любимата на милиони хора по света „Мелба“. Историята на създаването й е тясно свързана с партията на Елза в операта на Вангер „Лоенгрин“. Т изпълнява тази роля за първи път в лондонската Ковънт Гардън през 1890 г. и в следващите сезони се съпровожда със същия успех. Хотел „Савой“ бил току-що открит, снабден с последните новости на техниката и разположен съвсем близо до Ковънт Гардън, затова Нели Мелба винаги отсядала там. Ето какво си спомня самият готвач в своите мемоари: „За първи път вписах „Мелба“ в менюто на хотел „Карлтън“ през 1899 г., но няколко години преди това съм я сервирал на певицата. Тогава тя пееше Елза в „Лоенгрин“. На едно представление ми предложи място сред оркестъра. Когато на следващия ден мадам Мелба се появи в ресторанта, аз реших да й се отблагодаря и да приготвя за нея нещо много специално. Заради напомнянето за приказния лебед от първото действие аз съставих десерт от праскова и ванилов сладолед, покрит със слой пудра захар, сервиран в сребърна купа и украсен с изрязана от лед лебедова опашка. Мадам Мелба беше възхитена от моето творение.“ Възхитените от него дори и днес никак не са малко.

Ако и вие сте от любителите на сладоледените изкушения, значи е време да започнете своя маратон – до края на лятото, всеки път, когато ви се дояде сладолед, експериментирайте с различен вкус!