104104104104

Захарният диабет е дефиниран от Световната здравна организа­ция (СЗО) като дълговременна наличност на високо ниво на захарта в кръвта, предизвикано от външни и от наследствени фактори, които действат най-често заедно. Захарната болест е проявена приблизител­но в 3,5 % от населението, а усложненията на това заболяване са меж­ду много честите причини при смъртните случаи. Когато нивото на захарта превиши стойността 5,5 ммол / л кръв, бъбреците започват да пропускат гликоза в урината (глюкозурия), ко­ето се отнася към основните признаци на заболяването. Другите приз­наци са жаждата, прекалено пиене на вода (полидипсия), повишен апе­тит (полифагия), загуба на килограми и умора, като проява на разст­ройство в енергийния метаболизъм. Това са физиологични прояви. Между биологичните прояви на захарната болест са промяната на обмяната на въглехидратите в организма, но също така – това често се забравя – и промяната в обмяната на белтъчините и мазнините.

Главната причина за хипергликемия (повишено ниво на захар в кръвта) е недостатъчното действие на инсулина, като главен хормон, който е отговорен за използването на захарта в организма. Има две възможности: инсулинът въобще не се образува или се образува съв­сем недостатъчно, така че не може да покрие нуждите на организма. Този случай е означен като захарен диабет който е зависим от инсу­лин, тип I, или младежки тип. Появява се по-често в детска възраст, като се предполага, че има връзка с наследствеността. Пациентите тряб­ва да получават инсулин чрез инжекции. Обикновено не са с наднорме­но тегло.

Съществува, обаче още една възможност. Инсулин всъщност се произвежда, но неговото количество или структура не задоволяват пот­ребностите на организма. Нарича се захарен диабет тип II, възрастов тип или не зависим от инсулин. Появява се в зряла възраст и в повече от 90 % е свързан с наднормено тегло. С навременната промяна в диетата и в целия режим на живот може да се отстранят проявите и не е належащо да се взема инсулин. Смущението и при двата типа се проявява с рязко повишаване нивото на захарта в кръвта и бавно смък­ване на нивото до нормалната стойност. Прегледът и установяването на така наречените гликемични криви е решаващо при определяне на диагнозата.

Причина за недостатък на инсулин при диабет от I тип са:

Повре­дените и  унищожени бета-клетки на панкреаса, които произвеждат ин­сулин, от вирусни инфекции.


Захарна болестДиабетът и от двата типа може да има много неблагоприятна прогноза. Засягането на малките и средни кръвоносни съдове води до смущение в зрението и дори до пълна слепота, до нарушение на функ­циите на бъбреците, дори до спиране на тяхната дейност, до импотен­ция при мъжете, нарушение на храненето на нервите, на кожата, пре­
дизвикващо кожни изменения. Настъпва нарушение на дейността на панкреаса, черния дроб, имунната система (диабетиците са склонни към инфекции) и др. От списъка на неблагоприятните прогнози се виж­да, че

диабетът не се нарежда между баналните заболявания. Обърне­те голямо внимание и грижи за неговото лечение и профилактика.мононуклеоза, грип) или на алергична основа. При диабет от II тип, между най-често сре­щаните

причини се явява  затлъстяването, неподходяща твърда, мазна храна, която се приема дълго време, недостиг на движения, алкохол, тютюнопушене, ендокринни заболявания (феохромоцитом), някои ле­карства (тиазидови диуретици, хормонални противозачатъчни хапче­та, кортизони и др.).

[smartads]

Лечение на диабет

Успоредно с наложителното приемане на инсулин при диабети­ци от I тип, първостепенната лечебна намеса и при двата типа захарна болест е промяна на диетата, установяване точен режим на приемане на храна и цялостна смяна на стила на живот.

В противоречие с действащото досега становище на нашите лека­ри е становището на СЗО, че диабетиците не би трябвало да приемат по-големи дози белтъчини от здравите хора, защото от физиологично гледище те не са потребни. Наднорменото количество белтъчини мно­го повече затруднява отделителната система (бъбреците).

Твърдението, че диабетикът трябва да приема големи количества белтъчини и то главно белтъчини от животински произход, е опасно. Белтъчините от животински произход (месо, млечни произведения, яйца) са концентрирани храни с високо съдържание на холестерол (мно­го опасен за диабетиците) и други наситени мазнини, които не са пот­ребни за организма. Белтъчините от животински произход съдържат много чужди химически вещества (пестициди хормони, антибиотици) и др. Големият внос на белтъчини е неуместен, защото при обмяната на веществата се ангажира значително количество витамин В6 (пири- доксин), който играе важна роля и при регулирането на кръвната за­хар в организма.

Когато чрез голямо количество белтъчини, се изчерпва витамин В възниква „вътрешен дефицит“ в обмяната на захарта и се повишава необходимостта от приток на инсулин. Препоръчаното дневно коли­чество белтъчини за здравия човек е 0,5-0,7 г на 1 кг тегло. Същото количество се препоръчва и за диабетиците. Някога дори и по-ниско- особено при пациенти с нарушена дейност на кръвоносните съдове и на бъбреците. Белтъчини с много качествен състав може да получите от бобовите растения (зелен фасул, грах, соя, леща, зрял боб) зърнени­те храни, ядките, зеленчуците, различни семена (слънчогледово, лене­но, тиквено).

Диабетиците трябва да ограничат приема на всички и особено на наситените животински мазнини. Диабетиците би трябвало да при­емат мазнините под форма на растително олио, ядки и семена, но съ­що в много ограничено количество.

Захарна болестНа диабетиците се препоръчва да увеличат приемането на влак­нести храни. Влакнестите храни помагат нивото на захарта в кръвта да се задържи ниско и без крайни колебания. Източник на тези храни са плодовете, зеленчуците, всички зърнени храни (от пълноценно зър­но), бобовите растения, семена – най-добре да са в сурово състояние, с изключение на бобовите растения, които трябва да минат през топ­линна обработка. Препоръчва се пациентите да се ориентират към рас- тително-млечна храна. Естествено валидно е, че простите захари (бяла захар, мед, много сладки плодове и др.) трябва да се ограничат до ми­нимум.

За организма е много важно също и да се осигури достатъчното.
Също толкова важно, колкото състава на храната, е времето, честотата и количеството на храната. Валиден е принципът, че диабе­тиците би трябвало да ядат три пъти на ден. Между отделните хране­ния би трябвало да има 4-5 часови интервали. Дребни отклонения може да се направят с малки закуски преди обед и след обед. Мнени­ето, че диабетикът трябва да яде 5 или 6, а дори и 7 еднакви по големи­на порции храна през деня е неправилно. Това обременява през целия ден храносмилателната система. Изработете си правилен навик и спаз­вайте точното време за хранене.количество витамини, минерали и вещества, които по правило липс­ват в нашите храни, т. е. растителни багрила, хормони, ензими и др. Всичко е най-добре във формата на сурови плодове и зеленчуци. Голя­мо значение имат за диабетиците витамини от група В, хром, вита­мин С, рутин и др. Всичко това се намира в природата и зависи от нас, дали ще приемем и използваме това, което тя богато ни предлага.

  1. Много важно е да промените килограмите си. Намалете над­нормените килограми до отговарящите за вашата височина.
  2. В това би могла да ви помогне съобразена, но редовна гимнас­тика. Гимнастиката помага не само да се балансира разликата между приетата и изразходената енергия, но помага също за ефективоността на инсулина. Неговото действие зависи от физическото състояние.12

5. Поради съдържание на кофеин, би трябвало да изключите всички кофеинови напитки и шоколад. При опитите направени върху плъхо­ве, кофеинът повишил значително нивото на захарта в кръвта.

6.3а предизвикването и влошаването на захарната болест голяма роля имат нитритите и нитратите използвани при консервиране и при­готвяне на колбаси. В Исландия, където по време на коледа има ог­ромна консумация на пушени меса, през октомври – 9 месеца след ко­леда – е установено поразително повишаване на появата на нови слу­чаи на захарна болест.13

  1. Избягвайте тиазидови диуретици, кортикостероиди и орални антидиабетни средства, защото влошават състоянието или предизвик­ват захарна болест. Оралните антидиабетни средства влошават после­диците (повишава се смъртността при случаи със сърдечно-съдови за­болявания и анемия).
  2. Пазете се от опасни зарази. И баналните заболявания при ди­абетиците имат тежко развитие. Не е необходимо да подчертаваме, че всяко такова разболяване влошава диабета. Не забравяйте да се обли­чате добре и да имате подходяща почивка.
  3. Много важна е грижата за краката:Захарна болест

*   Всеки ден с мек сапун основно измивайте краката си и много добре ги подсушавайте, особено между пръстите.

Веднага си превържете евентуални рани, драскотини или мехур­чета.

*  Обувайте се топло, използвайте памучни чорапи, които не при­тесняват.

* Дръжте крайниците си винаги топли. При настиване се наруша­ва оросяването, а така се отваря възможност за възникване на инфек­ции.

*   Каишките между пръстите на сандалите също могат да нару­шат кръвообращението.

*   Не използвайте никакви химически и фармакологични препа­рати за отстраняването на „кокоши трън“ или твърда кожа.

*   Не носете обувки отворени отпред на пръстите нито обувки с високи токчета. Преобувайте се няколко пъти през деня, за да могат краката да дишат.

Не ходете боси. Предпазвайте се от всякакъв вид наранявания.

  1. Не пушете. Никотинът предизвиква свиване на кръвоносните съдове, което влошава кръвообращението. Пушачите имат нужда от по-голяма доза инсулин отколкото непушачите.14
  2. Някои лекарства са несъвместими с лекарствата използвани при захарната болест, затова е необходима консултация с лекар и за такива препарати, каквито са антиацидите.
  3. 1-5 дневно гладуване при пълни диабетици от II тип, при въз­растните, е много полезно. Проведено под лекарско наблюдение то ще понижи много чувствително потребностите на организма от инсулин.

Диабетици от I тип (младежки), които са задължени да приемат инсулин не могат да провеждат гладувания.

Лечението на захарната болест изисква последователно спазване на режим на здравословно хранене, което често въобще не е познато на тези болни. Бих искал да обхвана тези принципи, като ви предложа примерно дневно меню:

Моето предложение за Вашата закуска:

*  каша от пшеничен булгур, плодове, половин лъжица растително олио, чаена лъжичка кокосови стърготини;

*  накиснати от вечерта овесени ядки, пшеничен зародиш, плодо­ве, половин лъжичка растително олио (по желание);

* пълнозърнест хляб, хайвер от овесени ядки с кокосови стърготи­ни, прясно изстискан сок от пресни плодове.

Моето предложение за Вашия обед:

*  супа от зеленчуци, сварен, а после запечен зелен фасул с червени домати, зеленчукова салата;

*  супа от зелен фасул, задушени зеленчуци, кафяв ориз, салата с кисело мляко;

*  супа от червено цвекло, соево сирене „Тофу“, печени картофи с чесън, зеленчукова салата със зехтин;

*  с добавка на пълнозърнест хляб.

Моето предложение за Вашата вечеря:

*  пълнозърнест хляб, леща, зеленчуци;

*  задушени или печени зеленчуци, овесени ядки и сирене;

* препечен пълнозърнест хляб, хайвер от соя, магданоз.

Грижливото спазване на тези предписания може да попречи на развитието на опасните и смъртоносни усложнения на захарната бо­лест. Ако спазвате тези съвети, може да избегнете захарната болест, което е най-добре!